|
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА Г-5 (08 юли 2008)
Ние, Ръководителите на Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Южна Африка, се събрахме в Сапоро, Япония, на 08 юли 2008, и взехме решение да издадем следната Политическа Декларация:
1. Човечеството е на критически исторически кръстопът. Потенциалите на глобализацията и нововъведенията за повишаване на житейските стандарти са неоспорими, но такива са и социалните и постоянни предизвикателства за развитие по света.
2. Вътрешните връзки в глобалното икономически забавяне, характеризирано от финансова несигурност; преследването на търговски протекционистко изкривяване; увеличаването на цените на петрола и хранителните продукти; както и заплахите, поставени от промените в климата, допълнително усложняват сегашния сценарий.
3. Увеличаващата се зависимост един от друг изисква интегриран и единодушен отговор на глобалните предизвикателства. Ние трябва да осигурим развитие и разцвет вътре в самите нации, както и между тях. Това е историческо предизвикателство пред нашето поколение. За да постигнем тази фундаментална цел, трябва да действаме координирано за осигуряването на еднакво развитие с грижа за околната среда, имайки предвид световното взаимодействие за изпълнение на общите ни отговорности.
СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
4. Глобалната икономика продължава да се развива, но с по-бавна скорост в сравнение с изминали години. До този момент, повечето нови и развиващи се икономики се оказаха достатъчно гъвкави, за да се противопоставят на обстоятелствата. Както и да е, международната общност като цяло среща важни политически предизвикателства за запазване на финансова стабилност и намаляване на глобални икономически рискове. Увеличаването на инфлацията е от особено значение.
5. Ние препотвърждаваме обещанието си да работим за установяване на стабилна международна финансова система, по-прозрачна и легитимна. Думата и представянето на развиващите се страни във вземането на решения в международни финансови институции трябва да се увеличи значително, особено в Международния валутен фонд и Световната банка.
6. Имайки предвид настоящите глобални макро-икономически дисбаланси, е особено важно да се подобри координацията не само между напредналите икономики, но и между появаващите се такива, което означава засилване на вече съществуващите многостранни координационни механизми. Финансовият Г-20 е особено подходящ форум за това начинание.
7. Глобалната финансова архитектура и съпровождащите я възможности трябва да бъдат укрепени с цел предотвратяване и разрешаване на потенциални финансови кризи, както и, най-вече, подкрепа на значително развитие. В частност, трябва да се предвидят международни финансови институции с адекватен комплект от инструменти за запазване на глобална финансова стабилност и омекотяване на шока от по-високите цени на петрол и хранителни продукти, особено подпомагане на най-слабо развитите и средно развитите страни.
8. Перспективите пред световната икономика показват належащата нужда от установяване на справедлива, отворена и недискриминационна световна търговска система. В тази връзка, наложително е да се постигне бързо приключване на преговорите в Доха, които напълно подкрепят развитието в съответствие с техния мандат. Развитите страни трябва да премахнат бариерите и ограниченията, особено в областта на земеделските субсидии и вътрешна подкрепа, които влияят на усилията на развиващите се страни. Това би осигурило нужния стимул за глобално икономическо развитие и би допринесло значително за установяване на благоприятни условия за развитие.
ХРАНИТЕЛНА СИГУРНОСТ
9. Глобалното увеличаване на цените на хранителните продукти поставя ново предизвикателство в борбата срещу бедността и глада. Осигуряването на хранителна сигурност е обща отговорност, която изисква гъвкави и решителни действия от страна на всички Правителства и съответните институции.
10.Светът произвежда достатъчно храна, но не всички имат достъп до нея. Ние призоваваме международната общност да намери по-добри начини и средства за продукция и разпределение на хранителни продукти. Криворазбраната икономическа земеделска подкрепа на развитите страни вреди на капацитета на увеличаване на производството на хранителни продукти в развиващите се страни, като по този начин намалява техните възможности да реагират на настоящата криза. В тази връзка, ние потвърждаваме нуждата от създаване на активна международна среда на взаимно-обвързана търговия и земеделска продукция и установяване на справедлив международен търговски режим за земеделски продукти, включително Кръга Доха. Също така, необходимо е да се борим срещу спекулациите, както и ограничаване на факторите, които биха могли да увеличат нестабилността на цените на хранителни продукти.
11.Кризата в хранителната сигурност изисква бързо и значително преразпределени на ресурсите за подпомагане на селското стопанство и борбата срещу глада и бедността. Ние призоваваме развитите страни да осигурят спешна помощ възможно най-скоро. Новаторски механизми на финансиране и инвестиции могат да изиграят значителна роля за необходимото увеличаване на потоците от официална подпомагане.
12.Технологичните нововъведения и международното сътрудничество могат значително да увеличат земеделската продуктивност и да подпомогнат борбата срещу сегашната криза в хранителната сигурност. Правата за интелектуалната собственост в областта на земеделието трябва да установят баланс между най-доброто за човечеството и стимула към обновение. По-специално, ние насърчаваме съвместни действия към по-добра сеитба и селскостопански добив, които са постоянни и съобразени с околната среда, както и всеобхватен подход към всички области, включително финанси, търговия, помощи, околна среда, права върху интелектуалната собственост и трансфера на технологии, за да се създаде благоприятна световна обстановка за хранителна сигурност.
13.Настоящата криза в тази сфера е породена от множество фактори, чиято цялостна оценка изисква обективност. Много е важно да се посрещнем предизвикателствата и възможностите, предоставени от био-горивата, с оглед на световната хранителна сигурност, енергетика и постоянната необходимост от развитие. Ако се развиват разумно, био-гориватамогат да допринесат ефективно за създаване на възможности и постигане на хранителна и енергийна сигурност. За тази цел е изключително важно публичните политики за произвеждане на био-горива да допринасят за развитието и благополучието на най-уязвимите народи, както и да не са заплаха за хранителната сигурност.
ПРОМЕНИ В КЛИМАТА
14.Призоваваме международната общност да насочи вниманието си върху климатичните промени чрез дългосрочни съвместни действия в рамките на Конвенцията за Промени в Климата на ООН (КПКОН) и Протокола от Киото, и особено принципа за общи, но в същото време строго определени отговорности и възможности. Ние приемаме сериозно нашите отговорности и приветстваме Плана за действие и Пътната карта от Бали и поемаме ангажимента да работим за приключване на преговорите през 2009.
15.Преговорите за съвместни планове по отношение на дългосрочни съвместни действия по КПКОН, включително глобалната цел за намаляване на излъчването на оранжерийни газове, трябва да се основава на равно разпределение на парадигмата на общия товар, която ще осигури еднакъв потенциал за развитие на всички граждани на света. Също така, тази парадигма трябва да се основава и на историческите отговорности и съответните възможности като чествн и справедлив подход. Много е важно развитите страни да ръководят и постигнат амбициите в областта на намаляване на излъчването на газове до 2012г. в съответствие с техните цели според Протоколо от Киото; това намаляване да мине под 1990 нива до 2020, и под 80-95 процента до 2050г., като усилията за това бъдат еднакво разпределени.
16. Също така, призоваваме международната общност, и особено развитите страни, да разработят модели за консумация и начин на живот, съответстващ на изискванията за облекчение.
17.За развиващите се страни, адаптацията е от изключителна важност, особено поради тяхната уязвимост и ограничени възможности и средства. Ние подчертаваме нуждата от увеличаване на ресурсите за адаптация и укрепване на адаптивния потенциал на развиващите се страни с оглед подпомагане на възможностите им за предотвратяване и конфронтация на увеличилите се чести природни бедствия и други следствия от промените в климата.
18.Ние, от наша страна, поемаме обещанието да предприемем действия в национален план за смекчаване и адаптация, които ще подпомогнат развитието на страните. Ние бихме задълбочили и разширили кръга на тези действия с помощта на финанси, технологии и възможности за строителство с цел да постигнем отклонение от т.нар. „обичаен бизнес”. В тази връзка, в преговорите по Пътната карта в Бали, призоваваме международната общност да се фокусира най-вече върху същността на климатичната промени, а не върху по-маловажни въпроси като конкурентоспособност и мерки за защита на търговията, които са предмет на обсъждане в други форуми.
19.Лесният достъп до адаптация и технологии, постигнати чрез пакет от запасни механизми, инвестиционни структури и политически средства, е ключът към създаване на услочвия за развиващите се страни да се справят с климатичните промени. Ние призоваваме международната общност да работи за разработването на стабилен механизъм за технологични нововъведения, развитие, трансфер и развитие, както и задълбочен преглед на режима за правата върху интелектуалната собственост в областта на такива технологии, за да се постигне адекватен баланс между наградите за нововъведения и общото човешко благо.
20.Финансовата подкрепа за развиващите се страни трябва да покрива нарастващите цени, свързани с предизвикателствата на климатичните промени. Нови финансови механизми трябва да мобилизират допълнителни ресурси извън гъвкавите механизми на Протокола от Киото и други инструменти на въглеродния пазар, без да отклоняват национални и международни ресурси, задължителни за развитието и борбата срещу бедността в развиващите се страни.
21.развитите страни трябва да поемат обещанието за допълнително значително финансиране на мерките за облекчаване и адаптация в развиващите се страни. Ние осъзнаваме нуждата от по-нататъшни финансови опции за допълване, а не заменяне, на финансовите договорености на Протокола от Киото. В тази връзка, приветстваме продължаващите проучвания, предложението на Китай за развитите страни да образуват фонд за финансиране на климатичните промени, като дяла на развиващите се държави бъде 0.5% от брутния вътрешен продукт, както и Мексиканската инициатива за Световен Фонд за Промени в Климата.
ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ
22.Енергийната сигурност е същетсвена за осигуряване на стабилно развитие на глобалната икономика. Ние призоваваме международната общност да задълбочи съвместното сътрудничество в областта на енергийното развитие и използването на енергийни ресурси, като наблегне на възстановимата енергия и енергийна ефикасност и адекватно обсъждане на слънчевата, вятърна и хидро-електрическа енергия, както и био-горивата като етанол и био-дизел, без да се създават рискове за хранителната сигурност.
23.Трябва да бъдат положени повече усилия за развиване на чисти енергийни технологии, които да бъдат достъпни, съобразени с околната среда и условията в развиващите се страни, както и адекватен трансфер на тези технологии към развиващите се страни.
24.Трябва да имаме интегриран подход към международно сътрудничество в областта на енергетиката и развитието, като и осигуряване на достъп на развиващите се страни до енергийните ресурси на базата на равенство.
ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО И КОНСЕНСУС ОТ МОНТЕРЕЙ
25.Глобалната общност от нации е заявила, че постигането на интернационално договорените цели за развитие, включително тези в Декларацията на Обединените Нации за Хилядолетието, изисква ново партньорство между развитите и развиващите се страни.
26.Това беше отбелязано и в Консенсуса от Монтерей, където международната общност се съгласи да предприеме координарани действия за мобилизиране на вътрешните ресурси, привличане на международни ресурсни потоци, разумно управление на благата от международната търговия, задълбочаване на международното финансово и техническо сътрудничество, постигане на трайно финансиране на дългове и облекчаване на външния дълг, както и съгласуваност между международните валутни, финансови и търговски системи.
27.Тъй като не сме постигнали еднакъв успех в процеса за постигане на Целите за развитие на хилядолетието, особено най-слабо развитите страни в Африка и други райони, международната финансова общност трябва да обедини усилията си за запазване на финансова стабилност и мерките за значително икономическо развитие като необходими условия за постигане на тези цели. Ние призоваваме развитите страни да преразгледат подкрепата си в тези процеси от глобален интерес, и особено по отночение на открита търговия, изпълнение на обещанието им заразпределяне на най-малко 0.7% от ресурсите и реформи в глобалното управление.
28.Международната общност трябва да бъде сигурна, че предстоящите срещи на високо ниво на Обединените Нации за Хилядолетието и Международната Конференция за финансиране на развитието в Доха, ще постигнат всеобхватен и балансиран прогрес в процеса на изпълнение на целите на хилядолетието на глобално ниво. Създаването на механизъм за наблюдение на изпълнението на Консенсуса от Монтерей трябва да бъде един от резултатите от Конференцията в Доха.
СЪТРУДНИЧЕСТВО ЮГ-ЮГ
29.Ние отново подчертаваме ролята на сътрудничеството Юг-Юг в контектса на многостранни връзки, както и необходимостта то да бъде задълбочено като важна платформа за развиващите се страни да откликват заедно на предизвикателствата пред развитието им.
30.Бихме искали да напомним, че сътрудничеството Юг-Юг се радва на значителни важни предимства и допълва, а не измества сътрудничеството Север-Юг. В този контекст, ние призоваваме Правителства, международни организации и всички респективни институции, да подкрепят Юг-Юг и тристранното сътрудничество.
31.Признавайки напредъка на сътрудничеството Юг-Юг през последните години, ние обещаваме да продължим да работим за разширяване на неговото значение чрез нови модели за сътрудничество, основани на принципите на равенство и взаимна полза.
РОЛЯТА НА Г-5
32.В изпълнение на нашата обща отговорност като главни развиващи се страни, ние сме решени да продължим да полагаме всички усилия за постигане на по-добро глобално икономическо управление и други основни глобални промени, необходими за осигуряване на глобализацията в полза на всички.
33.Ние се заклеваме да задълбочим многостранните връзки и да продължаваме да сме напълно свързани с интензивно международно сътрудничество под ръководството на Обединените нации. Ние ще продължим да се борим за всеобхватни реформи в Обединените Нации, които включват укрепване на Общото Събрание, реформи в Секретариата, засилване на „архитектурата на половете” в Обединените Нации и в частност скорошни реформи в Съвета за Сигурност на Обединените Нации. Ние призоваваме международната общност да изпълнява решенията от важни Световни срещи, и, особено, тези, свързани с постигане на целите на хилядолетието.
34.Призоваваме към подкрепа на Консенсуса от Монтерей и Плана за изпълнение от Йоханесбург и поемаме обещанието за съвместни инициативи, свързани с новите глобални предизвикателства и възможностите на навия век.
35.Като ключова стратегическа цел, ние ще продължим приноса си към многостранно глобално действително партньорство за равнопоставено развитие, включително с положителе принос в такива критични сфери като глобално управление, финансова стабилност, промени в климата и хранителна и енергийна сигурност.
36.С тази цел, базирана на принципите за равенство, взаимен респект и сътрудничество в името на общото благо, ние сме готови да консолидираме двустранните връзки, да подобрим нивото и механизмите за сътрудничество, и да продължим диалога с Г-8 и международната общност.
08 юли 2008
|
