Изявление на Държавен Министър Г-н Пренийт Каур на пленарно заседание на Конференцията на Обединените нации относно световната финансова и икономическа криза и нейното влияние върху развитието.

Ню Йорк,
25 Юни, 2009

Г-н Президент,

ООН предлага уникален форум с несравнима легитимност и включване. Тази конференция на ООН относно Световната Финансова и икономическа криза и нейното влияние върху развитието е само второто подобно събиране проведено от Организацията на обединените нации относно финансовата и икономическата система и архитектура- първото е конференцията на ООН за паричната и финансова система, проведена в Бретън Уудс през 1944 г. с участието на всички тогавашни 44 членки на ООН. В този смисъл, това е една наистина исторически среща. Жизнено важно е, че това забележително събитието, подкрепено от силата на ООН, се използва, за да се чуе гласът на цялата глобална общност относно извънредната криза, с която се сблъсква световната икономика днес. Позволете ми, в такъв случай, от самото начало да изразя нашата благодарност за всичките ви лични усилия в организирането на тази конференция.

Г-н Президент,

Глобалната финансова и икономическа криза е резултат от провала на световните регулаторни и надзорни механизми, прекаленото спекулиране и прекомерното поемане на риск. Всичко това бе допълнително утежнено от глобалните дисбаланси. Според всеобщото мнение сегашната икономическа и финансова криза е най-лошата рецесия от Великата депресия насам и е първото по рода си свиване на световния БВП в следвоенния период. Като се има предвид мащаба на кризата, както и широкото й разпространение, някои я наричат Великата рецесия.

Развиващите се страни не са причината за тази криза, но те са сред най-засегнатите й жертви. Кризата се отразява на износа в тези страни и те са изправени пред значително намаляване на капиталовите потоци и преките чуждестранни инвестиции. Икономическата криза, заедно с хранителната и горивна криза от миналата година, забавят икономическия растеж на тези страни и хвърлят злокобна сянка върху изкореняването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Човешкото измерение на тази криза е още по-плашещо с прогнози за милиони хора, върнати обратно в крайна бедност.

Защото за правителствата в развиващите се страни загубата на приходи от износ и преводи,които имат неблагоприятни последици върху заетостта и растежа, означава намаляване на фискалното място за инвестиции в критични инфраструктурни и социални сектори като образование, здравеопазване и др, като по този начин много по-големи социални мрежи за сигурност трябва да бъдат финансирани. Както министър-председателя на Индия д-р Манмохан Сингх каза по време на срещата на върха на страните от Г-20 в Лондон: "Въпреки че Индия ще се справи, много други развиващи се страни няма да успеят и тъкмо тук международната общност може да помогне. Трябва да гарантираме, че страните , които страдат от масираното оттегляне на частни капитали, са в състояние да разчитат на увеличен приток на средства от международни финансови институции. Това ще помогне на тези страни да поддържат високо ниво на търсене, което иначе не би било възмажно, и по този начин ще подпомогне глобалното Възраждане ".

Г-н Президент,

Всички идеи за по-устойчива глобална икономическа система трябва да се основават на съзнателна политика, насочена към развиването на капацитета на най-бедните страни и региони, така че те да играят справедлива роля в разгръщането на потенциала на свободния пазар за техния просперитет и напредък.

Конкретните отговори на финансовата и икономическа криза трябва да бъдат насочени както към краткосрочните нужди, така и към дългосрочните императиви за реформиране на структурите на глобалното управление, включително и тук в ООН, а също и в институциите от Бретън Уудс.

Тези реформи трябва да предефинират ролята на институциите на глобалното икономическо и финансово управление, така че да отразяват съвременната реалност като същевременно се основават на прагматизъм и сътрудничество. Наложително е гласът и реалното участие на развиващите се страни във вземането на ключови решения значително да се засили и увеличи.

Бъдещата форма на международно управление, включително и на международните финансови институции, както и създаването на нова световна финансова архитектура е, може би, най-амбициозният елемент на реформата за осигуряване на глобалната стабилност и сигурност.

В ООН, Общото събрание трябва да бъде съживено заедно с реална реформа на Съвета за сигурност. Ние вярваме, че това изисква разширяване на постоянните и непостоянни категории на Съвета за сигурност и реформа на неговите методи на работа.

Настоящата криза още веднъж подчерта необходимостта от стабилност и ефективност на икономическия и социален съвет по отношение на координацията на глобални отговори на глобалните предизвикателства за по-добро качество на живот за голяма част от човечеството.

В институциите от Бретън Уудс реформите на квотите трябва да бъдат ускорени, така че тези институции да бъдат отзивчиви, ефективни, надеждни и подходящи за жизненоважна роля в световните икономически отношения, която играят. Отново, както министър-председателят беше казал: "Светът се е променил значително от момента на създаването на многостранните институции досега и ролята на тези институции, както и техният мандат, трябва да бъдат преразгледани. Представянето на развиващите се и нововъзникващите пазарни страни в нивата на вземане на решения в рамките на тези институции също трябва да бъде подобрено. По-добро представяне е от съществено значение, за да имат институциите небоходимата легитимност, за да изиграят своята роля ".

Г-н Президент,

Налага се незабавно възраждане на световната икономика. Следователно от особено значение са противоциклични оздравителни мерки . Трябва да има значително увеличение на заемите от международните финансови институции , както и от многостранните банки за развитие с повишена лимити за развиващите се страни и нововъзникващите икономики. Способността на многостранните банки за развитие да направят това, включително и адекватността на капитала им, трябва да бъдат спешно разгледани.

Наложително е да се поправи упадъка в капиталовите потоци към развиващите се страни чрез повишени многостранни и двустранни потоци. Повишаване на ресурсите на международните финансови институции е наложително, но условията, свързани с използването на тези ресурси трябва да бъдат омекотени, в противен случай тяхното разгръщане ще бъде обратно на продуктивно за засегнатите страни.

Г-н Президент,

Мерките за справяне с кризата не трябва да създават други проблеми за в бъдеще.

Ние трябва да разгледаме регулаторните и системни недостатъци. Трябва да има по-добър и прозрачен регулаторен механизъм на капиталовите пазари, включително и на небанковия сектор, предефиниране на капиталовите изисквания за избягване на про-цикличност, и избягване на натрупването на прекомерно облагодетелстване.

Трябва да има по-добра система за контрол и регулиране. Наблюдението трябва да бъде осъществявано с по-голям акцент върху системно важните институции. Ние също трябва да разработим ефективна система за ранно предупреждение за натрупването на риск. Особено важно е в такава оценка да няма натрапчивост.

В този контекст е особено необходимо да не позволяваме протекционистки тенденции - не само протекционизъм в търговията със стоки, но и протекционизъм в свободното движение на хора, протекционизъм в областта на финансовите услуги, както и налагането на нетарифни бариери, за да успеят нашите антикризисни мерки.

Развиващите се страни имат ограничено политическо пространство. Те трябва да продължат да имат това пространство, за да се определят мерки, които най-добре отговарят на техните специфични изисквания.

Г-н Президент,

Що се отнася до Индия, ние се справяме много по-добре от други, макар че също сме засегнати и нашите темпове на растеж са се понижили от средните за последните четири години 9% до 6,7% през 2008-09.

В отговор на кризата използваме фискална и парична политика, с особено внимание върху фискалните стимули в инфраструктурни инвестиции.

Нашето основно предизвикателство е да се отървем от хроничната бедност, невежеството и болестите, които все още гнетят милиони от нашите граждани. За това ние се нуждаем от висок темп на растеж.

Опитваме се да постигнем това чрез огромни инвестиции в селското стопанство, масивна гаранционна схема за селскостопанска заетост, инфраструктурни проекти за развитие, национални мисии за безопасността на храните и здравето, както и за градското обновяване.

Г-н Президент,

Лидерите на някои от най-големите икономики, страните от Г-20, се срещнаха два пъти през последните месеци и изразиха решимост да върнат доверието и възстановят стабилността на световната икономика. Те също обещаха да засилят регулирането, да реформират международните финансови институции, да отхвърлят протекционизма и да съградят възстановяването. Пакетът от САЩ от $ 1,1 трилиона, влючващ възстановяване на кредитните, както и редица национални мерки, представлява глобален план за възстановяване от безпрецедентен мащаб.

Индия е активно ангажирана в рамката на страните от Г-20, която цели да компенсира сегашната икономическа ситуация и да върне глобалната икономика обратно в траекторията на устойчив растеж.

Комисията от експерти, назначени от Вас, г-н Президент, включваща бившия управител на Резервната банка на Индия, д-р И. В. Реди, също направи няколко препоръки, които заслужават сериозно внимание.

Г-н Президент,

Имаме успешни капиталовложения в световната икономика, които също са ключов фактор за растежа.

Но тъй като ние се стремим към глобални решения на тази глобална криза, трябва да помним, че развитието и икономическият растеж не могат да бъдат забавяни, спрени или жертвувани в търсенето на решения на кризата.

Благодаря.