Национален химн на Индия

Индийският национален химн е написан на бенгалски език от Рабиндранат Тагор и е адаптиран на хинди от Народното събрание и обявен за национален химн на Индия на 24 януари 1950 г. За първи път се е пял през 1911 г. на сесията на Индийския национален конгрес в Калкута. Цялата песен се състои от пет куплета. Текстът е преведен на английски от самия Тагор.

Натиснете тук за да слушате

 Национална песен на Индия

Песента "Vande Mataram" написана на санскрит от Банкимчандра Чатерджи е била извор на вдъхновение за хората в борбата им за свобода. Тя е равна по значение с националния химн "Jana-gana-mana". Първото политическо събитие, на което е изпята е на сесията на Индийския национален конгрес през 1896 г.

Натиснете тук за да чуете

 Герб на Индия

Националният герб на Индия е реплика на Лъва на Сарнат, което е близо до Варанаси в Утар Прадеш. Лъвската столица е построена през трети век пр. Хр. от император Ашока, за да се отбележи мястото, където Буда за първи път проповядва мир и освобождение на четирите четвърти на вселената. И затова националният герб е символ на преоткриването на отговорността за световен мир и добра воля на съвременната индийска държава.

Четирите лъва (единият не се вижда), символизиращи сила, смелост и увереност, са поставени на капител. Горната част на този капител е опасан от четири по-малки животни - пазители на четирите посоки: лъвът е пазител на севера, слонът на изтока, конят на юга и бикът на запада. Този капител от своя страна стои върху един разцъфнал лотус, който е източникът на живот и на творческо вдъхновение. Мотото под герба в превод е: "Само истината побеждава."

 Национален флаг на Индия

Индийското знаме е създадено като символ на свободата. Покойният министър председател Неру го нарича не само знаме на свобода за индийския народ, но и символ на свобода за цялото човечество.

Знамето е хоризонтален трикольор с три равни части, тъмнооранжево най-отгоре, бяло в средата и тъмнозелено най-отдолу. Съотношението на ширина и дължина на знамето е две на три. В центъра на бялата ивица има колело в морско синьо, което представлява Дарма Чакра, или колелото на закона в лъвската столица Сарнат. Диаметърът на колелото е приблизително, колкото ширината на бялата ивица. Колелото има 24 спици. Тъмнооранжевият цвят е символ на смелост, саможертва и себеотрицание; бялото е символ на чистота и истина, а зеленото на вяра и плодородие.

 Животно на Индия - тигър

Великолепният тигър е Panthera tigris (Linnaeus). Козината му е здрава и жълта, на тъмни ивици. Комбинацията от грациозност, сила, ловкост и изключителна сила е спечелила на тигъра гордото място на национално животно на Индия.

От осемте породи на вида, индийската порода - 'кралският бенгалски тигър' - се среща навсякъде в страната, освен в северозападния район, а също и в съседните страни - Непал, Бутан и Бангладеш. За да се спре намаляването на популацията на тигрите в Индия през април 1973 г. е стартиран проектът "Проект тигър".

Досега по този проект в страната са отворени 23 резервата, заемащи площ от 33 126 кв. км., където около 3000 тигъра живеят в естествена среда.

 Птица на Индия - паун

Индийският паун, Pavo cristatus (Linnaeus), националната птица на Индия, е пъстра, голяма колкото лебед птица, с ветрилоподобна опашка, с бяло петно под окото и дълъг тънък врат.

Мъжкият е по-пъстър от женската, с лъскави сини гърди и врат и ефектен бронзово-зелен шлейф състоящ се от около 200 дълги пера. Женската е кафеникава, малко по-малка от мъжкия и няма такъв шлейф. Дългият танц на чифтосване, който мъжкият изпълнява, представлява разпъване на цялата опашка и чистене на перата с клюн и е една разкошна гледка.

Паунът е много разпространен в индийския подконтинет, на юг и на изток от река Индус, в Джаму и Кашмир, източен Асам, южен Мизорам и целия Индийски полуостров. Паунът е защитен вид. Той е напълно защитен от Закона за индийските диви животни от 1972 г.

 Цвете на Индия - лотос

Лотосът или водната лилия е водното растение Nymphea и има широки листа и ярки ароматни цветове Лотосите растат само в плитки води. Листата и цветовете плават и имат дълги стъбла, в които има въздушни камерки. Венчелистчетата на големите красиви цветове се застъпват в симетрична форма. Функциите на корен се изпълняват от коренища, които се разперват хоризонтално през тинята под водата. Лотосите, ценени заради ненатрапчивата си красота, са приятни за гледане, особено когато цветовете им се отварят на повърхността на езерото. Свещеният лотос е легендарен за Индия и голяма част от фолклора и митологията на страната се преплитат около образа на това цвете.

 Дървото на Индия - индийска смокиня

Индийско смокиново дърво, Ficus bengalensis, e с клони, които се вкореняват като нови дървета. Тези корени водят до израстването на нови стволове и клони. Поради тази своя черта и поради своето дълголетие, това дърво се счита за безсмъртно и е неразделна част от митовете и легендите на Индия. Дори и днес, индийската смокиня заема централно място в живота на село, а селският съвет заседава под сенките на това дърво.

 Национален плод на Индия - манго

Мангото е месест плод, който се яде зрял или се консервира, докато е зелен. Мангото е дървото Mangifera indica, и е един от най-важните и широко разпространени плодове в тропическите земи. Сочните му плодове са богати на витамин А, С и Д. В Индия има над 100 вида манго, с различна големина, форма и цвят. Мангото се отглежда в Индия от незапомнени времена. Поетът Калидаса го е възпял в поезията си. Александър се е насладил на вкуса му, също като китайския пътешественик Сиеун Цанг. Моголският император Акбар засажда 100 000 мангови дървета в Дарбханга, Бихар, на място известно като Лакхи Багх.

 Индийският национален спорт - хокей

Хокеят е националният спорт на Индия. Несравнимото превъзходство и забележително майсторство са спечелили на Индия редица олимпийски златни медали. Говори се, че превъзходните индийски хокеисти използват малко черна магия в играта си и за окото е наистина пиршество да наблюдава разиграването на топката, когато тя е при индийските играчи.
Златната епоха на индийския хокей е в периода между 1928 до 1956 г., когато Индия печели 6 последователни златни медала на олимпийските игри. През златната епоха Индия изиграва 24 олимпийски мача, спечелва всичките 24, отбелязва 178 гола (средно 7.43 гола на мач), а допуска само 7 гола. Другите два златни медала за Индия са от Олимпийските игри в Токио през 1964 г. и Олимпийските игри в Москва през 1980 г. През 1956 г., след като Индия спечелва последния от шестте последователни златни медали, мениджърът на пакистанския хокеен отбор Риазудин Ахмед казва, "За първи път играем с Индия на Олимпийските игри. Следващия път, когато играем, резултатът ще бъде различен." Тези пророчески думи се сбъдват през 1960 г., когато след 28-те победи на Олимпийските игри, Индия губи с 0:1 от Пакистан по време на Олимпийските игри в Рим през 1960.