Начало Контакт Почивни дни Фото Галерия Site Map Връзки
  История на Индия География на Индия Национални символи Политика на Индия Икономика на Индия  

 Реч на Н. Пр. Посланик Лал Динглиана на тема
“60 години независима Индия”
за събранието организирано от Клуб “Приятели на Индия”
на 23 октомври 2007г.

Дами и Господа, скъпи Приятели на Индия,

01. благодаря на Клуб “Приятели на Индия” затова, че организира това събитие, и че ме покани да говоря по темата “60 години независима Индия”.Наскоро ние отбелязахме 60 годишнината от обявяването на независимостта на Индия и затова аз се радвам, че имам възможността да се срещна с всички Вас и да говоря по този въпрос. Тази тема е много обширна и обсъждането й би могло да отнеме часове, особено като се има предвид и превода на речта ми. Ще се опитам да бъда възможно най-кратък и същевременно да обхвана редица въпроси, които смятам за важни и значими.

02. Всички Вие знаете, че на 15 август 1947г., след 200 годишно британско управление и дълга освободителна борба, предвождана от лидерите на Индия начело с Бащата на нацията, Махатма Ганди, Индия спечели независимостта си. Когато “европейските колониалисти” стъпват на индийския субконтинент, Индия не е хомогенната страна, която е сега. Всъщност, тогава тя се състои от много държави и княжества управлявани от раджи и махараджи. Британците управляват по-голямата част от Индия, французите владеят Пондичери, а португалците – Гоа (която бе освободена едва през 1962г.). Затова при обявяването на независимостта в Индия съществуват около 800 държави и княжества. За нещастие управляваният от Великобритания индийски субконтинент трябваше да бъде разделен на 2 части – Индия и Пакистан (със Западен и Източен Пакистан разделени един от друг от хиляди километри), тъй като по това време някои мюсюлмански лидери искат отделна държава за териториите с преобладаващо мюсюлманско население. Раджите и махараджите трябваше да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Така радостта от независимостта бе последвана от голямото страдание породено от разделянето на страната и миграцията на милиони хора – хиндуистите, живеещи в днешни Пакистан и Бангладеш мигрираха към Индия, а много мюсюлмани – от Индия към Пакистан. Този процес бе съпроводен от вълни от насилие, в резултат на които много хиляди хора загубиха живота и имуществото си. На 30 януари 1948г. тези събития бяха псоледвани и от покушението над Бащата на нацията, Махатма Ганди.

03. Индия, чиято територия е 3.3 млн. км, а населението й по онова време - 340 млн. души, е основана с присъединителни договори подписани от раджите и махараждите, които избраха да бъдат част от нея. Владетелят на Джамму и Кашмир също подписа такъв договор. Пакистанците, обаче, не можаха да го приемат и затова Кашмир е проблем в отношенията на двете страни и до днес. Терористична дейност причини смъртта и страданията на много хора както в Джамму и Кашмир, така и в други части на Индия. През последните години бе постигнат значителен прогрес в мерките за укрепване да доверието предприемани от Индия и Пакистан и има надежда, че, в името на ползата на народите на тези две страни, ще бъде постигнат траен мир.

04. Когато слънцето на Великобританската империя в Индия залезе, Уинстън Чърчил не беше единственият, който вчрваше, че независима Индия няма да съществува дълго като единно цяло. Министър-председателят на Южна Африка Жан Смутс беше уверен, че новата република няма да оцелее до края на 50те години. Много други бяха на същото мнение. Скептиците бяха опровергани и Индия – огромната страна на контрасти, държавата с много раси, религии и езици, която избра демократичната система, не само оцеля в продължение на 60 години, но и се справя отлично. Британците оставиха на Индия слаба икономика и ограничени ресурси и инфраструктура. При обявяването на независимостта в Индия имаше много малко образователни институции, медицински колежи и болници. В средата на 50те страната преживя и остър глад, който причини огромни трудности на Индия и смъртта на милиони хора.

05. Ръководителите на независима Индия осъзнаха нуждата от инвестиции в образованието, науката и технологиите, в научните изследвания и развитие, както и в изграждането на индустрия и инфраструктура. Те знаеха, че е по-важно да се инвестира в наши собствени проучвания за това как да се подобри производството на храни, вместо да се разчита на чужди хранителни помощи. Те също така разбираха, че е важно не само да се внасят машини и оборудване, а да се осъществи трансфер на технологии, за да могат те да бъдат произвеждани в Индия. Демокрацията в Индия оцеля 60 години и продължава да се развива отлично. От друга страна, през тези 60 години Пакистан не само бе разделен на Пакистан и Бангладеш, но и бе предимно под военно командване. Затова някои хора твърдят, че оцеляването на Индия е голямо постижение само по себе си.

06. Знам, че всички Вие, които сте приятели на Индия имате познания за страната, но аз все пак реших да споделя с Вас част от постиженията и напредъка й от последните 60 години, както и някои от задачите, които стоят пред нея. Индия преживява икономически бум, който няма аналог в световната история. И все пак още много трябва да бъде направено, за да се подобри положението на онези около 25% от населението й, които са все още много бедни.

07. Наскоро Президентът на Индия г-жа Пратибха Патил каза: “Днес Индия е на прага на нова ера на прогрес. Нацията се движи с темпа на безпрецедентен растеж. Нашите общи усилия трябва да бъдат насочени към поддържането на този напредък и към това той да обхване всички социални слоеве. Ние трябва да осигурим равностойното участие и облагодетелстване от този процес на всички части от обществото, и особено на по-слабите и непривилегировани. Трябва да осигурим равностойно участие и облагодетелстване от процеса на икономически растеж на всики части на страната.” Днес ние трябва да разберем тази “нова Индия”. За начало бих искал да спомена някои факти за Индия, които ще ни помогнат за по-доброто й разбиране:

  • Индийската национална държава може да е само на 60 години, но нейната същност е много по-древна и непрекъсната: Индия е една от най-старите цивилизации в света с многообразно културно наследство. Буда, Ашока, Ганди и Тагор принадлежат към тази цивилизация.
  • С площта си от 3.3 млн. кв. км. Индия е седмата по големина държава в света (ако сравните Индия и Европа налагайки картата на Индия на тази на Европа, ще видите, че Индия се простира от Москва до Ипания).
  • Индия има около 15 200 км. сухоземна и 7516 км. брегова граница, включваща самия континет и островите. (затова за Индия е важно да поддържа големи отбранителни сили, които да защитават границите и бреговата й линия)
  • Политиката на индийското правителство е да поддържа приятелски отношения с всички страни, както и да съдейства ефективно на Организацията на Обединените Нации и на различните й органи, а също така и на отделните регионални и субрегионални организации. Индия е една от страните с най-голям принос за мироопазващите мисии на ООН.
  • През последните години Индия постигна многостранен социално-икономически прогрес, но който в последствие ще се спра по-подробно.
  • В селскостопанско отношение Индия постигна независимост; тя е десетата най-индустриализирана страна в света и шестата изпратила свои собствени апарати в космоса. Много хора казваха: “Защо трябва една бедна страна като Индия да има собствена космическа програма и сателити, средствата изразходвани за това биха могли да бъдат похарчени за бедните.” Тези критици не осъзнават, че сателитите са ни необходими за да могат да бъдат предсказвани и прогнизирани предстоящите мусони и циклони, от които зависи препитанието на земеделците. Тяхната липса би довела до огромни страдания и загубата на много животи.
  • Населението на Индия е почти 1 млрд. и 200 млн. души (според последните данни, с които разполагам, то е 1 млрд. и 112 млн). Понякога хората казват, че Индия не прави нищо за контрола на раждаемостта. В една демократична страна не е възможно женените хора да бъдат принуждавани да нямат деца или да имат само по 1 дете. В миналото, не само в Индия, но и в много други страни, се е считало за важно в семейството да има много деца, тъй като това осигурявало повече работна ръка. Вместо да насилваме хората в Индия да прибягват до средствата за семейно планиране, ние ги учим да използват утвърдени мерки за контрол на раждаемостта и да имат по-малко деца, за да могат да им осигурят по-добро образование и живот. Ние имаме и мото – “Ham Do – Hamara Do” (ние двамата и нашите две деца). Независимо от тези усилия, в страна с такова голямо население много млади хора създават семейства всяка година и също искат да имат деца. Всяка година населението на Индия нараства с толкова души, колкото е цялото население на Австралия. Освен това, благодарение на по-доброто здравеопазване, с което сега разползагаме, хората живеят по-дълго, а детската смъртност намалява, което също допринася за нарастването на броя на населението. Доброто в случая е, че все повече двойки избират да използват различни средства за семейно планиране и милиони раждания се предотвратяват или отлагат. За щастие населението на Индия е много младо, повече от 50% от хората са на възраст до 30 години. Тези млади хора са ценен актив за работната сила на нацията.
  • Индия е най-голямата демокрация в света. Тя е съюз на 29 щата (провинции) и 6 съюзни територии. Освен двете камари на парламента – Лок Сабха(долната) с 552 депутата и Раджя Сабха (горната) с 245 депутата, всеки щат има свое собствено законодателно събрание, членовете на което се избират директно от народа. В повечето случаи един депутат представлява около 2 млн. души.
  • Индия е светска държава и дом на повечето световни религии. По голямата част от индийците са хиндуисти, но има и малцинства като мюсюлманското, което се състои от 140 млн. души, и християнското, представляващо около 25 млн. (Всъщност, Индия има второто по големина мюсюлманско население в света след Индонезия. А наскоро г-н Хамид Ансари, който също е мюсюлманин, бе избран за Вицепрезидент на страната.)
  • Индия има Комисия за правата на чоека, която защитава интереса на хората изключително активно.
  • Индия прие и “Акт за правото на информация”, който позволява на хората свободно да търсят информация от правителството, което е длъжно да отговаря на запитванията в определен срок.

08. През по-голямата част от 60-годишното си съществуване Индия присъства в западната преса като страна на махараджи, просяци, змиеукротители, слонове и заблудени социалисти. Има хора, които обичат да се присмиват на Индия и изгарят от желание да разказват на другите за негативните й страни, тъй като сензациите се продават по-добре. В последните години, обаче, в пресата се появиха заглавия като “Индия, следващата суперсила”, “Глобалната инвазия на Индия” и т.н. Днес западни издания като “Times”, “Newsweek” и “Foreign Affairs” възхваляват Индия като “бурна история на успеха”.

09. Индийската икономика бележи внушителен растеж, но още много трябва да бъде направено, за да могат онези около 25% от населението, които са все още изключително бедни, също да се възползват от тези икономически постижения. В същото време в Индия живеят изключително богати хора – милионери и милиардери, които представляват около 10% от населението й. Счита се, че в Индия има повече милионери и милиардери отколкото в която и да е друга азиатска страна, включително Япония. Индия има и около 300 млн. души “средна класа”, с покупателна способност, която превръща Индия в един от най-атрактивните големи световни пазари на всякакъв вид стоки. Хората трябва да разберат, че Индия е страна на контрасти и на единаство в многообразието. Те трябва да гледат на нея с разбиране и умерен поглед. Има хора, които не искат и не могат да оценят огромните цели и постижения, които Индия е постигнала въпреки всичко. Вместо това, те се концентрират върху най-негативните страни и слабости на Индия и я обрисуват като една от най-бедните и лоши страни в света.

11. Всяка страна има своите положителни и отрицателни страни, но има хора, които подчертават само отрицателните. Бях изненадан да видя в приятелска страна като България изключително негативните статии и снимки публикувани на две страници в един от скорошните броеве на един от българските вестници. Още по-учудващо е, че авторът им бе журналистка, избрана да придружава Министър-председателя на България по време на официалното му посещение в Индия. Както вече казах, никой не може да отрече, че в Индия все още има милиони бедни хора и правителството и частния сектор полагат усилия да подобрят състоянието им. Неясно поради какви причини, тази журналистка се беше съсредоточила само върху отрицателните и слаби страни на Индия използвайки мнго преувеличения. Тя не беше написала и една добра дума за страната, освен за Тадж Махал. Не вярвам, че една толкова негативна статия, описваща Индия така едностранчиво, ще допринесе за по-доброто й разбиране. Тя по-скоро би заблудила много читатели. Това е жалко, като се има предвид, че, в името на общото благо, двете приятелски държави се опитват да съживят дългогодишните си традиционни взаимоотношения в много области и в частност в сферата на икономиката и търговията, възползвайки се от възможностите предоставени от индийския икономически бум и присъединяването на България към Европейския Съюз.

12. Оставяйки настрана някои журналисти като тази, която цитирах, има много хора, които разбират съвременното положение на Индия. Срещат се, обаче, и хора, сред които артисти, фотографи и туристи, които представят само едната страна на Индия. Оценявам това, че те отразяват художествената и духовна страна на Индия, но в снимките и писанията им често липсва баланс. На моста до хотел “Хилтън” бяха изложени снимки заснети в различни части на света и озаглавени “Земята отвисоко”. Фотографиите са отлични, но е тродно да се разбере защо френският фотограф е избрал най-негативните снимки и коментари към тях. Той е показал кланица в Индия, където се колят животни и се лее много кръв. Избрал е и снимка на жени в Раджастан, които тъкат платове, а в коментара към нея е казал само отрицателни неща за положението на жените в Индия, които нямат никакво отношение към самата снимка.

Статут на жените в Индия

13. Говорейки за положението на жените в Индия, за Индия е огромна чест, че г-жа Пратибха Патил бе избрана за Президент на най-голямата демокрация в света. Много хора обичат да изтъкват, че жените в Индия са третирани като по-нисшестоящи от мъжете и стоят на заден план в обществото. Това не е вярно. В историята на Индия има смели и известни жени, включително и кралици, които са се борили с чужди нашественици. През 50те индийка, г-жа Виджай Лакшми Пандит, стана първата жена Президент на Общото Събрание на ООН. Г-жа Индира Ганди бе Министър-председател на Индия в продължение на 11 години. Индийските жени участват във всички нива на индийската демокрация – от селата до парламента.

14. Много индийки заемат високи постове в парламента и в държавния и частния сектор както в Индия, така и извън нея. Няколко индийски жени работят в Министерството на външните работи на Индия и заемат посланически постове. Други се присъединяват към силите на отбраната. Телевизия CNN показа цял батальон индийски жени войници, които вършат отлична работа в мироопазващите и тренировъчни части на ООН в трудните условия на Либерия. Тези жени са не само млади, но те са и съпруги и майки и все пак изпълняват ефективно задълженията си в една страна далече от семействата си. Сигурно ще Ви е интересно да научите и, че в края на 80те група индийски жени – пилот, помощник пилот и останалият екипаж – осъществиха първия в света пътнически полет с реактивен самолет. Ще Ви е интересно да научите и, че в два щата в Индия – Мегхалая и Керала, има общности живеещи в матриархален строй, кедето жените заемат позиции обикновено отредени за мъжете в обществото.

Икономика:

15. Никой сериозен студент от областта на азиатските науки не би пропуснал да отбележи, независимо от случилото се в миналото, че светът гледа на Индия с ново уважение. Всички са съгласни, че Индия ще бъде един от основните играчи в света. Основната причина за това е внушителният икономически напредък на Индия.

16. През по-голямата част от своята независима история Индия се придържаше към един псевдо-социалистически подход със строг правителствен контрол върху участието в частния сектор, чуждестранната търговия и директните външни инвестиции. През 1990 – 91г. положението на индийската икономика бе плачевно, а страната имаше малък валутен резерв достатъчен да покрие само няколкоседмичен внос. От юни 1991г., обаче, правителството смело избра политика на икономическа либерализация и глобализация отказвайки се от дългогодишния режим на “лицензи разрешения и квоти”. Главният архитект на тази промяна бе настоящият Министър-председател на Индия Манмохан Синх, който по онова време беше Финансов Министър на страната. С помощта на икономически реформи и намален правителстен контрол върху чуждестранната търговия и инвестиции Индия постепенно отвори пазара си. Процесът на реформи започна с поставянето на ускоряването на икономическия растеж и изкореняването на бедността за основна цел на страната. Едва тогава правителството изгради система за преминаване към по-отворена икономика, която разчита повече на пазарните сили, на по-голямата роля на частния сектор, в това число и чуждите инвестиции, и на ограничената роля на правителстовто. Реформите от последните 16 години изминаха дълъг път за освобождаването на местната икономика от контролния режим. Програмата за реформи наблегна на постепенни и еволюционни промени, а не на бързо преструктуриране или “шокова терапия”. В резултат на това се наблюдава бърз икономически растеж:

  • През 1950г. растежа на Брутния Вътрешен Продукт на Индия беше 3.5% на година. През 2006-7г. той бе 9.4%.
  • Индустриалният растеж през 2006-7г. беше 9.6%, а растежът в производствения сектор – 12.3%.
  • Пресметнат в щатски долари БВП на Индия за периода 2006-7г. беше 1 трилион и 103 млрд. долара, което прави индийската икономика 12та по големина в света. Отчетен по отношение на покупателната способност, обаче, индийският БВП се равнява на 4 трилиона и 156 млрд. долара и е 4ти по големина в света.
  • Индийският номинален доход на глава от населението е 820 долара и заема 128о място в света, но по отношение на покупателната способност той се равнява на 3700 щатски долара и се класира на 118о място.
  • Валутният резерв на Индия, който беше само 5.8 млрд. щатски долара през март 1951г., през септември 2007г. достигна 247 млрд. щ.д.
  • Индия се превърна в една от най-привлекателните инвестиционни дестинации в света. Притокът на брутни директни външни инвестиции за периода 2006-7г. бе 19.5 млрд. щ.д, а общият приток на чуждестранни инвестиции за периода от август 1991г. до март 2007г. достигна 54.63 млрд. щ.д.
  • Само 18% от индийците бяха грамотни през 1950г., а средният национален процент на грамотност днес е 65.5.
  • През 1951г. 47% от селското население на страната живееше под прага на бедността, а сега този процент е 28.
  • Индия има работна ръка от 509.5 млн. души.
  • Стойността на индийския износ през 2006-7г. се изчислява на 125 млрд. щ.д., а на вноса – на 140.2 млрд. щ.д.
  • В Индия са представени 40% от 500те компании от топ 100 на Fortune.
  • Туризмът в Индия е индустрия на стойност 32 млрд. щ.д.
  • Индийската фармацевтична индустрия е на 4то място в света (износът е на стойност 4 млрд. щ.д.)
  • Индийската автомобилна индустрия се оценяван а 44 млрд. щ.д. и расте със 17% за година (42 модела нови автомобили бяха представени в Индия през 2007г.)
  • Индия е най-големият производител на гъбесто желязо в света. Тя е и най-големият център за шлифоване и полиране на диаманти и изнася скъпоценни камъни за 15.5 млрд. щ.д. Индия е и най-големият консуматор на златна бижутерия в света.
  • Индия е един от най-големите производители на пшеница и ориз и е втора в света по производство на плодове и зеленчуци.
  • Индийският износ на информационни технологии за периода 2006-7г. се оценява на 24 млрд. щ.д.
  • Индия привлича 25% нови чуждестранни инвестиции в областта на изследователската дейност.
  • През юни 2007г. общият брой телефонни абонати в Индия достигна 232.87 млн. души. Броят на потребителите на мобилни телефони през август 2007г. беше 192.98 млн. души. 6 млн. нови абонати се регистрират всеки месец. (Един-единствен доставчик на телефонни услуги – Airtel – има над 50 млн. потребители.)
  • Индийските компании вече могат да инвестират в чужбина и да придобиват чужди компании. През последните 5 години индийски компании осъществиха над 309 сливания на обща стойност от 40 млрд. щ.д.
  • TATA Steel had acquired CORUS Steel in January 2007 for US$ 12.1 billion. TATA with 14 banners of its companies is the largest employer in UK with 30,000 employees.
  • Предимството на индийската икономика са основава на отлично владеене на аглийски език, ниски цени, квалифицирана работна ръка и голям ръст на вътрешния пазар.

17. Историята на индийския феноменален растеж е история, която се превърна в глобална приказка. Но отвъд тази рамка съществува и една друга Индия. Индия, в която мечтите вече не са ограничени от география и природа. Индия, в която безимотният работник може да си купи мобилен телефон. Това е една невидима, но непреходна Индия. Страна на контрасти, където някои хора си купуват инкрустиран с диаманти часовник, струващ колкото Марути/Сузуки 800, а други са щастливи, че могат да си позволят обяд за 35 рупии (около 1 лев) в някой крайпътен ресторант.

18. Чувството на удовлетворение от макроикономическия прогрес на Индия отслабва с осъзнаването на факта, че около 25% от населението на страната е все още в окаяно състояние и още много трябва да бъде направено за да може и по-слабата част от обществото да бъде облагодетелствана от бързия икономически растеж на страната. В скорошно интервю за BBC на Министърът на търговията и индустрията на Индия бе посочено, че, макар че икономическият растеж на страната е цели 9.4%, милиони хора в Индия все още живеят под прага на бедността. Министърът отбеляза, че промените не могат да насъпят изведнъж и да обхванат всички в страна с население от почти 1млрд. и 200 млн. души. Той посочи, че благодарение на икономическия прогрес, всяка година над 10 млн. души в Индия биват изваждани над прага на бедността. Освен това трябва да помним, че, поради покупателната способност на рупията и ниската цена на живота в Индия, не е правилно да сравняваме прихода на глава от населението в Индия с този в другите държави.

19. Тези, които критикуват индийскаото чудо твърдят, че социалното неравенство в страната се задълбочава, и че трябва да се влагат повече ресурси в борбата с бедността и отчуждението. Те са донякъде прави, но в същото време грешат. От 1980г. насам бедността намалява, тогава 50% от населението беше изключително бедно, а сега процентът е 25. Това засяга милиони хора. Естествено, този процент все още е неприемлив и Индия ще използва ресурсите си в борбата с бедността. Социалното неравенство е нещо различно, но за преодоляването му са необходими същите мерки: образование, професионално обучение и участие в развитието на страната. Това е едно от бъдещите големи предизвикателства пред страната.

Образование:

20. Инвестициите в образованието на всички нива, са приоритет за правителството на Индия; то стартира Национална Мисия за грамотност, която цели 75% грамотност на населението, така че дори хората на възраст между 15 и 35г., които не са имали възможност да посещават училище в ранна възраст, да имат възможност да се ограмотят. В Индия има 253 университета и университетски институции. В този брой влизат 20 централни униврситета, 215 щатски университета, 100 независими университета, 5 университета основани с държавен закон и 13 института с национално значение. Освен това в страната съществуват около 17 000 колежа, включително 1800 женски колежа, както и голям брой училища в различните щати.

Здравеопазване:

През последните 60 години здравеопазването е основен приоритет за Индия.

21. В момента в страната има 260 медицински колежа с по около 29 500 студента годишно. Следните данни показват постигнатия напредък:

1951г. сега
Ниво на раждаемостта на 1000 40.8 25
Ниво на смъртност на 1000 25.1 8.10
Ниво на детската смъртност на 1000 146 63
Процент на двойките използващи предпазни средства 10.4 48.2
Средна продължителност на живота (мъже) 37.2 63.87
Средна продължителност на живота (жени) 36.2 66.91

Медии:

В Индия има абсолютна свобода на медиите. В страната са регистрирани 62 550 вестника и периодични издания, които се публикуват на 123 езици и диалекти.

Контрол на замърсяването:

22. С бързия икономически растеж и увеличаването на броя превозни средства в Индия (около 700 нови превозни средства се регистрират всеки ден в Делхи), замърсяването се превръща в основен проблем за страната. Правителството взе решение само компресиран природен газ да бъде използван от такситата, рикшите и автобусите в Делхи. В Делхи и някои други градове вече има и метро. Тези мерки значително подобриха контрола на замърсяването.

Сътрудничество и помощ на Индия за други страни:

23. Индия винаги се е стремила да взаимодейства и помага на другите страни, особено на близките й развиващи се държави. Въпреки че това сътрудничество нараства непрекъснато от 1947г. насам, на 15 септември 1964г. правителството на Индия стартира програма за Индийско Техническо и Икономическо Сътрудничество (ITEC). В момента 156 държави партнират на Индия в тази програма, включително и България. ITEC програмата включва:

  • Обучение на цивилни и военни служители в Индия (Всяка година правителството на Индия отпуска над 5500 стипендии, 3600, от които по програмата ITEC) В рамките на тази програма през 2006-7 г. общо 19 българи учатваха в различни курсове в Индия.
  • Индийски експертни делегации в различни страни, въз основа на получени искания; консултации и правдоподобни проучвания, порвеждани от индийски експерти по молба на страни, партниращи на Индия в програмата ITEC.
  • Помощ при бедствия. Индия е първата държава изпратила кораби с хуманитарна помощ в страни засегнати от цунами.

24. Помощите оказани на Бутан са ясен пример за взаимноизгодно сътрудничество. Индия изгради и подари на Бутан водноелектрически централи, тъй като страната има подходящите за целта реки и планини. След завършването на строежа на тези централи, Индия започна да изкупува електроенергията произвеждана в тях, което пък представлява важен приход за Бутан.

25. Много страни, сред които България и Индия, си сътрудничат за постигането на сигурност, изграждането на демократични процеси и реконструкцията на Афганистан. Индия няма военни сили в Афганистан, но досега е оказала на страната помощ за над 650 млрд. щ.д., състояща се от следното: дарение от 3 самолета Airbus на афганистанската авиокомпания Ariana; дарение от 600 автобуса и 405 други превозни средства, включително 300 военни превозни средства, линейки и др.; проекти за изграждане на нова сграда за парламента на Афганистан, пътно строителство, добив и пренос на електоенергия; в областта на телекомуникациите, както и помощ за изграждането на едно добре функциониращо общество и институции. Всяка година по 1000 афганистанци получават стипендии, за да посещават различни курсове в Индия.

26. Дами и Господа, надявам се, че информацията, която Ви предоставих, ще Ви помогне да разберете съвременното положение, в което се намира Индия 60 години след получаването на независимостта си, а също и, че като Приятели на Индия, Вие ще можете да я използвате за да ограмотите други хора, проявяващи интерес към Индия.

English
© Посолство на Индия, София (България) - Всички права запазени. Създаден от SFstudio